Warning: Declaration of My_Walker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/themes/groovy/functions.php on line 47

Warning: Declaration of SLB_Lightbox::_options() should be compatible with SLB_Base::_options($options_config = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/controller.php on line 7

Warning: Declaration of SLB_Themes::_options() should be compatible with SLB_Base::_options($options_config = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/includes/class.themes.php on line 9
Белоградчишките скали и наоколо - forevercarrieon

Белоградчишките скали и наоколо


Warning: Declaration of SLB_Content_Handlers::get() should be compatible with SLB_Base_Collection::get($args = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/includes/class.content_handlers.php on line 281

Belogradchik rocks

Лято е, петък следобед е, дните са дълги, слънчеви и топли. София е прашна, миризлива, лепкава и препълнена с хора, а ние копнеем за път и природа. Решаваме, че искаме да отидем до Белоградчишките скали. Опаковаме багажа набързо, търсим място за спане в Белоградчик и след няколко неуспешни опита, от къща за гости „Мадона“ казват, че могат да ни приемат тази вечер. Шантаво име, да. Но така се казвало едно от скалните образувания. Палим колата и потегляме. Минаваме през Петроханския проход, в Монтана се отбиваме за кратка почивка и кафе край язовира. Малко преди залез пристигаме в къщата.

И аз като повечето хора съм била тук, но освен крепостта, нямам идея какво интересно може да се види наоколо. Сигурна съм обаче, че България е голяма и прекрасности дебнат отвсякъде. :) Настаняваме се, сядаме да хапнем в дворчето на механата и се радваме на гледката към крепостта, градчето, гората и прекрасния залез. Радваме се и на студената бира и една камара омлети и салати – умрели сме от глад, а е вкусно.

Правим малка разходка из Белоградчик. Хубави спретнати къщички, зарязани къщички, поддържани и неподдържани места, тук-там по някой новопостроен хотел, останки от соца, изобщо – типично малко населено място, със своите очарователни гледки и със своите грозни гледки…  Лягаме си без ясна идея какво точно ще правим утре, но сме сигурни, че ще бъде интересно.

Събота. Закуска. Нека първо да видим крепостта. Купуваме си билети и влизаме. И двамата не сме големи почитатели на тълпите от туристи, които се скупчват в плътна редица точно там, откъдето искаш да минеш, като междувременно те бутат, настъпват и ако те видят с фотоапарат в ръка, застават точно пред теб със своя фотоапарат в ръка и намерение да не помръднат от там в следващите няколко часа.

Затова решаваме, че обиколката ни ще бъде кратка и стегната, а после ще решим къде да търсим други интересни неща.

Belogradchik Fortress / Белоградчишката крепост

Времето е прекрасно, а гледката си заслужава.

Белоградчишка крепост / Belogradchik Fortress

Все пак, когато хората са избирали къде точно да си построят крепостта, се предполага, че трябва да са се спрели на едно от най-хубавите места, нали?

Белоградчишка крепост / Belogradchik Fortress

Правим бърза обиколка, умело избягвайки тълпите и излизаме. Тълпи, вярно, но наистина си струваше. Наскоро попаднах на една публикация от американец, който живее в България. Белоградчишките скали бяха в списъка му с неща, които трябва да се видят тук. Коментарът му беше нещо от сорта на „само няколко странни камъка, но е хубаво“. Дааа, сигурно в сравнение с Гранд Каньон примерно (който за съжаление и засега съм виждала само от самолета), това са няколко мини-камъчета. Но повярвайте ми, повече от хубаво е. Прекрасно е. Особено ако излезете от крепостта и се поразходите наоколо.

Белоградчишка крепост / Belogradchik Fortress

Туристически маршрути около Белоградчик

Знаехте ли, че има такова нещо? Ние бяхме забелязали из Белоградчик няколко табели, подсказващи, че в околността трябва да има обособени пешеходни и вело маршрути. Такива, които са достатъчно диви и интересни, но достатъчно маркирани, че да не замръкне човек в средата на нищото и без идея къде се намира. :) Никой от познатите ми не знаеше, в интернет към момента не открихме информация по въпроса, а всички табели сочеха към мистериозен „инфо център“, който се оказа малка, кичозна и зарязана, преди да бъде довършена постройка пред входа на крепостта.

Хората от капанчето също не знаеха, тези от сергиите за сувенири не се интересуваха от друго, освен как да ти продадат прахосъбирачки, а жената на касата въздъхна многозначително, когато я попитахме дали тези маршрути наистина съществуват. Все пак, след няколко минути ровене, успя да изнамери една карта и притеснено промърмори: „Ама тя е на английски“. „Още по-добре“, казах аз. И я купих.

Тук започна интересното. Има цели 7 маршрута за преходи в околността. На картата са обозначени с продължителност от 4 до 8 часа, от 4 до 13 километра и денивелация от 150 до 600 метра. Понеже вече беше към обяд, ние избрахме „нещо средно“ – „оранжевата“ пътека, 9 км., 6 часа по карта, но тръгнахме отзад напред, понеже се намирахме в крайната точка.

На сайта на нашата къща за гости, както видях в последствие, пише, че маршрутът е лек и пътеките са добре оформени. Това би било почти вярно, ако изключим факта, че след хората, които са ги маркирали, вероятно друг човек не е стъпвал там, ако съдим по буйната растителност. А за обиколката до пещерата Лепеница – ще имате нужда от четирите си крайника, за да се спуснете до нея и да се изкатерите обратно, особено ако е мокро и хлъзгаво. Така че, ако сте трудно подвижни и/или в напреднала възраст, се чувствам длъжна да ви кажа, че това с „лекия“ маршрут не важи за вас. Ние си бяхме добре, но само си представих какво щеше да е, ако бях с други хора, които не намират оплескването с кал и прах до ушите за част от удоволствието. :)

В началото беше рай и аз благославях мислено добрите хора, решили да популяризират това прекрасно кътче от България. Макар и обрасла и на места почти неразпознаваема, пътеката беше добре маркирана. Горички, река, някои от тези красиви червеникави скални гиганти в подножието им, още гора, поляна, гора и пак поляна и пак гора.

Величествени гледки. Скали, стъпили сме върху една от тях, а наоколо е диво и няма никого освен нас двамата. Има птици, гущери и насекоми. :) Скали, зеленина, небе, простор. Осъзнаваш колко си мъничък и колко величествена е природата. Вълшебно е.

Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks

На туристическата карта има цитат от Константин Иречек: „Не. Това не може да се опише. Трябва да се види.“

Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks

Точно така се чувствам. Целите сме в драскотини от понякога почти невидимата, обрасла с храсталаци пътека, прашни от спускането и катеренето по сипеите, изпотени от жаркото слънце, но щастливи, защото е прекрасно.

Големият и тежък фотоапарат отдавна е в раницата – ръцете ми трябват – за захващане при спускане и качване и проправяне на път през храстите. И вече съм прекалено уморена да го извадя, дори когато стигнем до равно място, подходящо за почивка. Ходим, ходим и е красиво, и е красиво. Часове и часове.

Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks

И както каза моят любим човек, тук някъде спря да бъде забавно. Пътеките започнаха да се разклоняват и да се губят тотално, маркировката се разреди, а картата не казваше нищо по въпроса. Слънцето тръгна надолу, докато ние прегазихме през няколко мочурища и катерихме и слизахме по склона в гората, обикаляйки дърветата от всички страни, викайки един на друг: „Намери ли маркировкатааа?“ … „Още неее, а ти?“ … „И аз още неее!“ … „Ето тууук, има, тук съъъм, виждаш ли меее?“ … И така много пъти. Както се казва, хубава работа, ама българска. :) Тук някъде започнах отново да благославям мислено добрите хора, решили да популяризират това прекрасно кътче от България, но този път леко с обратен знак. Или иначе казано, искрено им желаех да се изгубят на място, пълно с тигри, мечки гризли или поне отровни змии. Най-добре дракони.

Маркировка все още имаше на всеки около 300 метра… плюс минус, за сметка на това пък вече нямаше и помен от пътека. Няколко пъти се въртяхме и връщахме, и отново и отново излизахме на разклонението за пещерата Лепеница. Прекрасно място, наистина. Но освен, че вече го видяхме, някак ни се искаше и да можем да се измъкнем оттам. :)

Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks

След още малко лутане чухме шум от автомобил и успешно се добрахме до асфалтовия път. Засилихме крачката и преди слънцето да залезе, се насладихме на последните му лъчи в първото капанче, на което попаднахме. Изпихме около 3 милиона литра вода, по една бира, изядохме едни полугранясали фъстъци и се отправихме обратно към къщата.

Изводи и препоръки

… които за пореден път си направихме, и ха дано следващия път самите ние ги спазим :) (важат не само за конкретния маршрут):

Тръгване рано сутринта.

Районът не е нито толкова голям, нито пък е див и опасен, че да се притесниш, ако тотално загубиш маркировката. Но все пак е доста вероятно това да се случи и е добре или да си носиш палатка, чувал, челник/фенерче, храна, вода и дрехи, или за по-лесно да тръгнеш рано и да знаеш, че все по някое време ще изскочиш някъде в цивилизацията.

Вода!

Два литра вода не стигат за двама души за цял ден, особено когато е 30 градуса. Това го казвам по-скоро заради себе си, защото, ето че ние уж го знаехме, но…

Храна!

Същото като с водата. Човек има нужда от гориво.

Топла дреха/дъждобран, дори да е лято.

Както беше топло и слънчево, така за малко да ни навали и нагърми. За щастие не се случи, но човек никога не знае. И читави обувки!

Препарат против насекоми.

По едно време ходехме като живи вентилатори в жалките си опити да попречим на комарите да ни направят на решето. Хубавата страна е, че по този начин вероятно се горят много калории. Лошата е, че така или иначе ставаш на решето. И после ти държи минимум няколко дни.

Очите на четири. 

Когато ходиш 15 минути и никъде няма маркировка, значи нещо не е наред. Върни се и я потърси. :)

* * *

Това беше засега. Въпреки лекото напрежение накрая (което до голяма степен сами си го направихме), денят беше приказен. Препоръчвам на всеки, който реши да посети Белоградчик, да не се задоволява само с крепостта и да пробва поне част от някой от въпросните маршрути, пеша или с колело. Предлагам карта, ако не можете да си намерите такава. България е голяма, по-голяма, отколкото си мислим, и прекрасности дебнат отвсякъде. Само трябва да се поогледаме и ще ги видим. Приятна разходка! :)

Белоградчишки скали / Belogradchik Rocks

ADD YOUR COMMENT