Warning: Declaration of My_Walker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/themes/groovy/functions.php on line 47

Warning: Declaration of SLB_Lightbox::_options() should be compatible with SLB_Base::_options($options_config = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/controller.php on line 7

Warning: Declaration of SLB_Themes::_options() should be compatible with SLB_Base::_options($options_config = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/includes/class.themes.php on line 9
В подножието на Рила - Бистришката екопътека - forevercarrieon

В подножието на Рила – Бистришката екопътека


Warning: Declaration of SLB_Content_Handlers::get() should be compatible with SLB_Base_Collection::get($args = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/includes/class.content_handlers.php on line 281

Бистришки водопад

Напоследък ми върви на мъгливи планински уикенди. В това няма нищо странно – все пак е ноември. Цял месец седмиците завършваха с Витоша – близо е, познато е и не изисква кой знае какви усилия, а в същото време е красиво и винаги си заслужава, особено пред варианта да прекарам деня на стола пред компютъра, в компанията на 300 кафета и 600 цигари. Но от време на време на човек му се иска да се разнообрази, затова реших, че ще завършим месеца с нещо различно. Условието беше да е близо до София и до планина, различна от Витоша… защо пък не Рила?

Петък, мрачен следобед. Няколко минути ровене в интернет ме води до село Бистрица в подножието на Рила, до Дупница. Спирам се на това място поради простата причина, че никога не съм чувала за него. Новото няма как да не е интересно! Обаждам се да запазя стая, опаковаме малко топли дрехи и обувки и скачаме в колата.

Както и прочетох по-рано, пътят отнема точно час и 15 минути по магистрала Струма. Селцето е на 2-3 километра югоизточно от Дупница и благодарение на милата ни стопанка, на която се обаждам на влизане в града, не успяваме да изгубим още половин час в търсене на верния път, тъй като тя ни посреща и през останалото време караме след нея. Настаняваме се в приятната Вила Бистрица и сядаме край камината да изпием по една бира и да разпитаме какво има наоколо.

Оказва се, че над село Бистрица има екопътека, която минава през Бистришкия водопад и стига до местността Самоковището, където пък има малко морени и една обновена, но към момента неработеща хижа. Казват ни, че до водопада се стига за около 2 часа и ние решаваме, че това ще бъде утрешната ни разходка.

На сутринта изяждаме по един огромен и страшно вкусен омлет от прясно снесени яйца. Масата е отрупана с храна и получаваме бонус за разходката, ябълки и сандвичи. В първия момент си помислям да ги откажа – едва ли скоро ще умрем от глад след тази обилна закуска, но стопанката ни е толкова мила, че не успявам. Трогната съм – възхищавам се на хора, които отиват отвъд санитарния минимум в работата си и те карат да се чувстваш специален заради това, че си решил да си изхарчиш парите точно при тях. Светът изглежда много по-уютен и приветлив, когато попаднеш на такъв човек. :) А пък и накрая хич не се оказаха излишни.

И ето ни, в 10:30 – якета, качулки, обувки, вода, храна и тръгваме към водопада. В къщата забравих да питам как се стига до пътеката, но една жена по пътя любезно ми обяснява – “през моста, минавате под черквата и от лево”. Времето е доста хладно, вятърът носи мъгла, улиците на селото са доста празни, а тук там има по някой прастар автомобил или забавна табелка. Намирам някаква особена романтика в изоставените автомобили, затова правя една-две снимки:

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

Стигаме до паркинга и започваме да се изкачваме покрай последните къщи, съпроводени от кучешки лай, а ситен дъждец се опитва да ни намокри.

с. Бистрица, Дупница

След малко стигаме до началото на пътеката. Информационната табела ни казва, че се намираме в първата точка от маршрута и проектът (паркинга долу, беседките, заслоните и огнищата в общо 13-те места за почивка), разбира се, е финансиран от ЕС. Единият път тръгва наляво, другият – напред и нагоре. Избираме него и дръпваме с бърза крачка през мъглата. Скоро излизаме при следващото място за почивка – чисто нов дървен заслон с масички и пейки отпред, а пътеката ни се събира с “официалния” маршрут – стар коларски път. Дотук беше стръмно и вече сме високо, гледката сигурно е супер, но мъглата е толкова гъста, че ако не беше табелата, едва ли щяхме да разберем, че би трябвало да има гледка.

Продължаваме през свежата есенна гора, на места песъчлива, на места покрита с килим от кафяви листа, подминаваме още няколко беседки и заслони и след час и 15 минути вече сме при Бистришкия водопад. Явно бяхме доста бързи и останахме с усещането, че току що сме започнали, а ето ни вече при целта.

Става ми топло и си свалям якето, леко учудена как може да съм се сгряла толкова бързо в този щипещ хлад.

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

Правим няколко снимки и решаваме, че ще продължим нататък по маршрута. Гората е прекрасна, мъглата започва да се разпръсква и върпеки че нашата пътека е сенчеста и малко заледена, от другата страна на склона е слънчево и ясно. В началото твърдо настоях аз да нося раницата и ето ме сега, гърбът ми е мокър, тя е мокра, раменете ми започват да се схващат и имам нужда да се поразкърша малко и да пия вода. Спираме край един от следващите заслони за няколко минути. Реката е чудна, гората е чудна и имам чувството, че мога да вървя така още много, много време.

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

Продължаваме и не след дълго сме в крайната точка. Хижа, полянка, дървени масички и пейки, морени.

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

Поглеждам си часовника, минали са точно 2 часа и 6 минути, заедно с почивките. Оттук тръгва пътека за жижа Иван Вазов и Рилските езера. За дълъг летен ден, това вероятно би било прекрасен маршрут. Споглеждаме се за малко, с еретичната мисъл да продължим „още малко“ нагоре, но мълчаливо явно сме единодушни, че без нужните принадлежности за оцеляване и без да познаваме района, това не е много мъдра идея. Да, от опит знаем, че хич не е мъдра идея.

с. Бистрица, Дупница

Тръгваме обратно надолу. Въпреки, че вървим по същия път, различната посока го прави не по-малко нов и очарователен. Споменах ли, че обичам мъглата? Придава приказност и на най-обикновеното място. :)

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

Мъглата явно беше решила да пътува нагоре, защото когато стигнахме отново до втория заслон, гледка наистина имаше.

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

с. Бистрица, Дупница

През цялото време не срещнахме нито един човек. Нито пък видяхме опаковка или фас, захвърлени по пътеката или край огнищата. Първото малко ме озадачи, второто ме зарадва. После стопанката ни каза, че през лятото идвали повече хора, предимно чужденци, защото това го имало в техните пътеводители.

И така. Дължината на маршрута в едната посока е около 9 км. Теренът е лесен, стига да не е много заледено и със сравнително бърза крачка и 2-3 почивки на най-красивите места, на нас ни отне точно 4 часа в двете посоки.

Прибрахме се в селото в ранния следобед, разделихме си една вкусна, студена бира и решихме, че дори и в този къс есенен ден има време да отидем и до Стобските пирамиди, но за това – следващия път.

Ако сте решили да си направите еднодневна разходка близо до София и търсите нещо ново, ето тази Бистришка екопътека ще ви зарадва, обещавам! : )

с. Бистрица, Дупница

ADD YOUR COMMENT