Warning: Declaration of My_Walker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/themes/groovy/functions.php on line 47

Warning: Declaration of SLB_Lightbox::_options() should be compatible with SLB_Base::_options($options_config = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/controller.php on line 7

Warning: Declaration of SLB_Themes::_options() should be compatible with SLB_Base::_options($options_config = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/includes/class.themes.php on line 9
Западна Стара планина - Чепън планина

Западна Стара планина – по билото на Чепън


Warning: Declaration of SLB_Content_Handlers::get() should be compatible with SLB_Base_Collection::get($args = NULL) in /home/foreverc/public_html/fco/wp-content/plugins/simple-lightbox/includes/class.content_handlers.php on line 281

Чепън планина

Отново ще се разходим до едно не много известно, но невероятно красиво място, част от Западна Стара планина, носещо името “Чепън планина” и върховете Чепън и Петровки кръст.

Независимо дали ще е 10, 1000 или 10 000 километра, пътувайки, обичам да се чувствам като откривател. Обичам да усещам местата с техния си въздух, гледки, миризми и звуци, и с моя си ритъм, ей така спонтанно, непланирано и накъдето ме отведат краката и очите. Може би това е причината през целия си съзнателен живот да избягвам организираните екскурзии – не ми допада ролята на туриста-куфар, който се оставя да го влачат насам-натам по програма. Всъщност, за това и започнах този блог. Често, когато търся идеи накъде да хвана пътя, попадам на разни неща именно в нечий блог. И си казвам “какви прекрасни хора, колко мило, че са споделили”. Така реших и аз да започна да го правя.

Отплеснах се, извинете. Мисълта ми беше, че търсих за пореден път идея за уикенда, когато попаднах на сайта на Планинария. Организирани преходи, групи, не мерси, помислих си и го затворих. За част от секундата обаче пред очите ми се мернаха непознати наименования. Планина коя? Връх кой? Абе, я пак да погледна. Хайде-хоп в reading list-a и след около седмица, ето ни с Мики в ранни зори на метростанция Обеля, качваме се последни в бусчето, тръпнещи в очакване да видим каква е тази Чепън планина.

Около десетина души сме, само ние сме “нови”. Докато сърбаме сънено кафетата от картонените си чашки, оглеждаме любопитно другите. Явно всички се познават и им е доста весело и забавно в тази мъглива хладна сутрин, а водачът и той не е като да няма чувство за хумор. Дотук добре, казвам на Мики, докато се носим сред гъстата мъгла в посока гр. Драгоман. Пак мъгла, коментираме, а водачът ни чува и обещава, че горе ще е слънчево.

Драгоман – Големо Малово – Раяновци – Мало Малово, бусчето спира до една изоставена постройка, слизаме. Има и слънце! Няма да си искаме парите обратно, казва Мики. :)

Чепън Планина

Тръгваме по стар коларски път и след малко хващаме направо нагоре по тревисто-каменистия склон, с идеята да се качим на билото. После, все по него – на запад, към върховете, огрени от декемврийското слънце, с малко снежец за разкош. “Долу” на юг, Софийското поле е покрито с пухкава непрогледна мъгла, от която стърчат няколко островчета, едно от тях, там на югоизток, е Витоша.

Чепън Планина

Чепън Планина

На север пък е ясно, дори се вижда заснеженият връх Ком.

Чепън Планина

Кой да знае, че някаква си мижава планинка с мижавата си най-висока точка от 1205 м., разкрива такива гледки… Ето, че за целта си имало водач. И група, която за щастие изобщо не оправда опасенията ми, че ще представлява сбирка на пенсионерите-туристи – дори напротив.  :)

Чепън Планина

Чепън Планина

Преходът е доста лек по това време на година и с това хубаво слънце, слизанията и изкачванията са плавни, билото е широко и заоблено, за това наричали мястото „малкия Пирин“. През лятото обаче сигурно е голяма мор… и съдейки по каменистия терен, вероятно и змиярник, не знам. Знам само, че в момента е чудесно. :) Всички са удивени от гледката и не могат да спрат да се въртят – накъдето и да се обърнеш, тя е пленителна. Снимките и думите ми са твърде невзрачни в сравнение с това, което ще видят очите ви, ако сами се изкачите там.

След около 3 часа и половина по билото достигаме и първия връх – Чепън, както вече казах. Време за почивка и прихапване.

Чепън планина

На юг от мъглата се подават и височинките на мъничкия рид Три Уши (поне оттук изглежда мъничък). Помежду ни трябва да е Драгоманското блато, някъде под гъстия бял памук.

Чепън планина

След още час и половина сме и при крайната цел – връх Петровски кръст. Така се казвал, защото по време на турското робство там бил убит чорбаджията Петър от Драгоман. Отново спираме за почивка.

връх Петровки кръст

Тук има останки от тракийско светилище на бог Сабазий, които не снимах – честно казано, гледката наоколо ме впечатлява доста повече от двете дупки с форма на паница, издълбани в камъка, където се твърди, че се стичала кръвта на жертвите от предполагаемите жертвоприношения. Може би някой ден ще усетя защо хората се прехласват по такива неща, но засега – просто не ми идва отвътре. Вместо това продължавам да зяпам във всички посоки.

Чепън планина

 

Чепън планина

Гледка към Сърбия на запад (леко северозапад?).

Чепън планина

Един парапланерист стои вече доста време като вкаменен и чака вятър – тук обикновено било много ветровито, но не и днес. Лошо за него, хубаво за нас. Какво да се прави. : )

Чепън планина

Той и хората с прекрасните кучета (едното много търчеше и не можах да го „хвана“) се бяха качили с кола – оказа се, че откъм Драгоман съвсем до подножието на върха има неасфалтиран път. В момента страшно кален, както ни предстои да разберем.

Слънцето се прибира, ние също. Няма как, накрая трябва и да се слиза. Шляпаме към залеза през калта, омазани поне до колене, но доколкото виждам, всички до един са в прекрасно настроение. Което не е никак странно – предполагам, че и най-вкиснатият човек на земята би заобичал живота поне за мъничко, ако попадне тук. :)

Чепън планина

Често по време на разходки из планината се отнасям в дълги размишления и „разговори със себе си“, затова и мълча като пън с часове, а спътниците ми се чудят защо съм толкова неконтактна. Е, този път бях толкова потънала в това, което е пред очите ми, че дори и през главата ми да е минала някоя мисъл, така си е и заминала, без дори да разбера. Но ето, че преходът приключи и е време да се гмурнем там, откъдето изпълзяхме: в мъглата. :)

Чепън планина

Ходенето беше около 5 часа, без почивките и с не много бързо темпо.

Където започва асфалтът ни чака и бусчето. Обувките ми са пълни с кал и вода. Аз обаче си ги познавам и този път съм се подготвила – вадя от раницата резервни чорапи плюс две многофункционални найлонови торбички за “изолация” и ето, че вече съм почти нов човек – с проветрена глава и със сухи крака. :) Леко уморени и много гладни, след като покорихме тези “гигантски” върхове, сме готови да превземем и кръчмата. Беше супер. Планинария rocks!

ADD YOUR COMMENT